Промените в законодателството в сила от 1 януари 2020 г. са в подкрепа на децата и техните семейства

Министерството на труда и социалната политика се
противопоставя на неверните твърдения в публичното пространство по повод
промените в законодателството в областта на закрилата на детето, които влизат в
сила от 1 януари 2020 г. В тази връзка изразяваме следната позиция:

Приетите законодателни промени са насочени изцяло
към подкрепа на децата, техните родители и хората, които се нуждаят от нея.
Подобрените разпоредби целят по-ефективна работа на социалните работници, за да
може децата да останат в своите семейства или ако са разделени,  да се върнат да живеят при своите майки и
бащи.

Новите законодателни текстове имат за цел да
реформират системата на социалните услуги, за да може те да отговарят по-добре
на потребностите на хората, да са по-достъпни и да се повиши тяхното качество.
Промените имат за цел да отразят затварянето на всички домове за деца и
подобряват координацията при закрилата на децата, тъй като тя не е отговорност
само на социалните работници. Повечето от измененията в Закона за закрила на
детето са терминологични и произтичат от промяната в дефинирането на социалните
услуги. С тях не се въвеждат  чужди
модели и идеология.

В действащите от 2006 г. текстове, които
регламентират основанията за настаняване на дете извън семейството, няма
промяна. Както досега, така и след 1 януари 2020 г., подобна временна мярка за
закрила ще може да бъде предприета единствено с решение на съда, при това само в
много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето
(склоняване към проституция, просия, трафик). Социалните работници и полицията
извеждат деца от семействата им само ако животът и здравето на детето са
застрашени.

Последните промени в Закона за закрила на детето
не променят действащите от повече от 13 години разпоредби, а само  премахват възможността за настаняване в
специализирани институции, тъй като до 2021 г. всички домове за деца, лишени от
родителска грижа и домове за медико-социални грижи за деца ще бъдат закрити.

Хората, които помагат на децата в риск или
сигнализират за дете в рискова ситуация, което се нуждае от закрила, не са
доносници. От 2003 г. в Закона за закрила на детето е регламентирано, че човек,
на който стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжен незабавно да
уведоми компетентните органи. Същото задължение има и всеки, на който това е
станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори
и ако то е обвързано с професионална тайна. Това задължение съществува от 16 г.
и не е въведено с последните промени в закона, нито ще се промени след 1 януари
2020 г.

Сигналите обаче не са достатъчни за прилагане на
мерки за закрила, а се проверят за тяхната достоверност и основателност. Затова
в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е
записано, че „анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се
до насилие над дете“.

Разпоредбата
на чл. 36г от Закона за закрила на детето цели единствено да се регламентира и
подобри междусекторния подход и сътрудничество при случаи на насилие над деца,
както и да осигури стабилитет при прилагането на Координационния механизъм при
насилие, който действа от 2010 г. В нея са отразени основните дейности, разписани
в Споразумението за сътрудничество и координиране на органите по закрила на
детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. В тях също
не се предвиждат нови правомощия на органите за закрила, които да влизат в сила
от 1 януари 2020
г.

В заключение бихме искали да подчертаем, че  позициите, действията и мерките на Министерството на труда и социалната политика винаги са били в съответствие с конституционния принцип, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

сн. Архив

Източник: Rousse.Info