Право на мнение

ПРАВО НА МНЕНИЕ

Притеснена съм. Психичното здраве и здравословната търпимост към другите са в много лошо състояние. Преди малко някакъв мислител ми звъни на личния телефон, който явно е изровил отнякъде. Без да се представи мислителят, започна да ми търси сметка за публикацията ми във Фрогнюз, защо съм била казала, че кандидат-кметът на Русе бил свестен и почтен човек. Не съм имала право го правя и кой ми бил разрешил.

Не се виждаше кой е, но от тона му личеше, че му е избила пяна на устата и получава гърчове и тикове от думите ми. След като го уведомих, че имам право да си пиша и говоря каквото ми душа иска, последва задавяне, явно още гърчове и крясъци, че нямам право. Елегантно и интелигентно го изпратих да води духовен живот на поляна с глухарчета.

Та по този повод – колкото и да са остри позициите ми, никога не бих забранила на когото и да е да си казва мнението, да ко пише или да го разпространява. Стига да не обвързва държавата с това. Дори на Ал Йо не бих забранила да има мнение. Както е казал Франсоа-Мари Аруе, познат и като Волтер: „Не съм съгласен с твоето мнение, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш!“.

Затова – нека всеки да изказва позиция. Нека да спорим, да се критикуваме, но да не стигаме до крайността да отричаме правото на другия на собствено мнение. Аз с много публикации и мнения не съм съгласна. Затова или изказвам накратко своето мнение и подминавам, или изобщо не вземам отношение, защото зачитам правото и на другите да имат мнение. И не мога да разбера този напън неистово да караш всички да мислят като теб. В разнообразието е истината, всеки има различна гледна точка. Дори и погрешна, той има свещеното право да я има и да я казва!

Елена Гунчева

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!