Парализираната 32-годишна Ивелина от Русе е истински пример за сила на духа
„Благодаря на Господ, че съхрани и двете ми ръце, за да мога да си помагам. Те са моят двигател. Когато човек има две ръце и две очи, има всичко.“
Това сподели пред „България Днес“ 32-годишната Ивелина Димитрова от Русе. Медията разказа за нейната съдба и битка през януари и с делата си тя се превърна в един от положителните примери през изминалата година.
Силно иска да е самостоятелна във всекидневието си
Димитрова е олицетворение на това, че можеш да си усмихнат напук на живота, който ти е отнел нещо ценно. Младата жена от 14 години е парализирана от гърдите надолу, но не се предава, не се оплаква и започва да твори. С ръцете си създава бижута и декорации, които продава, за да заплаща сама рехабилитацията си. Обича да казва, че не събира, а изработва пари за лечението си. В навечерието на празниците има много поръчки и работи, но намира време, за да разкаже за чувствата, които живеят в душата й. И ни показа, че героите съществуват и са на земята сред нас.
Рождество Христово е важен празник за нея
„Празника го приемам като Рождество Христово, а не като Коледа. За мен това е най-светлият празник през годината, въпреки че по обясними причини не мога да отида на църква. Това ще е първото ми Рождество Христово без баба и дядо, които починаха. Баба ми Рисина имаше имен ден на празника и спазвахме всички традиции и обичаи. Ще бъда тъжна, но и ще се опитвам да съм изпълнена с позитивизъм. Години наред бяха негативна към всичко в живота, но след това станах положителна и така продължавам и до днес. Силата е във всеки един от нас. Важно е също да си споделяме с близките хора, ако нещо ни тежи, и така да ни олекне“, сподели емоциите си Ивелина, която е родом от Русе, но живее в близкото село Тръстеник.
Твори от рано сутрин до късно вечер
Младата жена е преживяла 11 операции и сега има хиляди мечти, като вярва, че много от тях ще се сбъднат. „Имам и много цели. Вече пет години създавам красота с ръцете си, но искам да стана още по-добра и да подобря нивото си. Всичко това води към голямата цел да съм добра в рехабилитацията и да съм самостоятелна във всекидневието си. Трябва да обичаме с целите си сърца нещата, които правим. Сили трябват, за да се случат хубавите неща. И да гледаме на живота с розови или поне шарени очила“, добави с усмивка борбеното момиче.
Ръчно изработва произведения на изкуството
Именно за да може да плаща на рехабилитатор, Ивелина продава бижута, коледни декорации, мартеници и други красоти във фейсбук страницата си – Handmade by IvA. Казва, че не търси безвъзмездни дарения, иска да си е заслужила с труд парите, които ще получи. Социалната пенсия, която получава, не ѝ достига да закупи дори половината от лекарствата, които са ѝ нужни.
„Напоследък се чувствам като Дядо Коледа, защото имам много поръчки за подаръци и творя от рано сутрин до късно през нощта. Може би е правилно да се каже, че съм Баба Коледа“, казва през смях Ивелина.
Бижутата ѝ са много красиви
Талантливата Ивелина разкрива своя светоглед и за пандемията. „В тези времена ще е егоистично да си пожелая нещо само за мен. Затова искам нещо за всички – да отмине пандемията. Отново да живеем без страх и да напуснем тези черупки, в които сме се скрили вече близо две години. Да можем отново да се прегръщаме и целуваме. Аз страх не усещам, защото съм по-силна от COVID-19. Два пъти имах сериозно здравословни проблеми тази година, но още не съм карала коронавируса. Вярвам, че с нагласата си човек може да се пребори с всяко изпитание. Но и усещам нотка на тъга, че дори пандемията да приключи, ще продължим да се пазим, да спазваме дистанция и да сме далеч един от друг“, разсъждава Димитрова.
Тежкото увреждане на гръбначния стълб Ивелина получава при катастрофа на пътя Бургас-Созопол. Шофьорът загива, а тя е в болница повече от месец. „Обвинявах се, че аз съм жива, а скъп приятел е починал. Близо 7 години бях в депресия и си задавах въпроса дали имам право да съм жива. Но сега съм категорична – трябва да живея и ще се радвам дори на малките неща“, сподели с позитивизъм в началото на годината Ивелина. И сега обобщава последните 12 месеца: „Беше тежка година, но не най-тежката в живота ми. Не беше щастлива година. Още чакам баба и дядо, седя и си мисля дали няма да се появят отнякъде. Но няма да спра да се боря, колкото и малки да са шансовете за възстановяването ми“.
Ивелина призовава хората да се пазят, защото някой някъде мисли за тях. „Пожелавам на читателите на „България Днес“ да бъдат здрави и безкрайно щастливи. Нека 2022-ра да бъде най-успешната и безгрижна година в живота им. Защото видяхме, че сме във времена, в които е важно да си безгрижен и да можеш да оцеляваш в различни ситуации“, завърши със задължителната си усмивка Ивелина.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
