Юбилейно за Русенската опера – един музикален театър от класа
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
След София, Стара Загора и Варна, Русе е четвъртият град у нас, в който се открива държавен оперен театър. Преди войната на четири пъти (1914, 1919, 1935 и 1943) са правени опити да се основе професионална музикална сцена, но за съжаление, без успех. Едва след войната, през пролетта на 1948 г. се сформира държавен симфоничен оркестър и това става база за създаването и на опера. И така – преди 60 години – на 27 ноември 1949 година завесата на красивото бароково Доходно здание – Драматичния театър “Сава Огнянов”, се вдига за първото представление на Вердиевата “Травиата”. Това е паметна за града и неговата културна публика премиера, осъществена от силен постановъчен екип: Драган Кърджиев (режисьор), Константин Илиев (диригент) и Асен Попов (сценограф). В главните роли се изявяват гласовитите млади певци: Кирил Кръстев (Жорж Жермон), Косю Лунгов (Алфред) и Брилянта Кеворкян (Виолета). По-късно в централната роля изгрява звездата на едно очарователно младо дарование – Пенка Маринова, бъдещата примадона на трупата. Атмосферата в този град винаги е била творческа, работило се е много и плодотворно, а и публиката е обичала своите певци, познавала ги е, следила е тяхната кариера – мнозина от тях са били нейни любимци и са имали ореола на звезди… Тук не може да не отбележим и заслугата на дългогодишния главен диригент Ромео Райчев, комплектувал до голяма степен солистичния състав на операта. Диригент- градител и театрал, той обича операта и най-важното в нея, певците, на които отдава всичките си сили и талант. По негово време Русенската опера разполага с 9 тенори (!) за своя изключително богат и разнообразен репертоар от Моцарт и Чимароза до Прокофиев, Шостакович и Пипков. Паметни ще останат спектаклите на: „Ловци на бисери”, „Манон”, „Джоконда”,“Веселите уиндзорки” от Ото Николай, “Продадена невеста” от Сметана, “Луд Гидия” на Хаджиев, “Утрините тук са тихи” от Молчанов, “Хензел и Гретел” от Хумпердинк, „Семьон Котко” и “Годеж в манастира” на Прокофиев, “Вертер” на” Масне, “Цигански барон” от Щраус, “Фра Дяволо” на Обер, “Княз Игор”, от Бородин, „Фауст” на Гуно, “Вълшебната флейта” и “Сватбата на Фигаро” от Моцарт,”Тайният брак” от Чимароза, „Слугинята-господарка” от Перголези, „Цар и дърводелец” от Лорцинг, „Лакме” от Делиб, „Янините девет братя” на Пипков, „Човешкият глас” от Пуленк… Реализира се, и голяма поредица мащабни спектакли на български музикално-сценични творби като: “Момчил” и “Антигона 43” на Пипков, “Лето 893” и “Мария Десислава” на Хаджиев, втората, ”русенска”, редакция на “Цар Калоян” от Владигеров, опери и балети от Любомир Пипков, Найден Геров, Димитър Сагаев, Марин Големинов, Александър Райчев, Маестро Атанасов, Александър Йосифов, Симеон Пиронков, Красимир Кюркчийски – немалка част от тях за първи път у нас. Играят се малко известни заглавия от Верди, Пучини, Чилеа, Росини, Доницети, Меноти, Моцарт, Хренников, Прокофиев, Молчанов, Барток, Гершуин, Пуленк, Стравински. Всеки месец в афиша на театъра присъстват от 18 до 25 представления на опери, балети и оперети, а в годишния план са включват до 30 различни заглавия, като от 4 до 6 са премиерните! И години наред, всеки сезон задължително, по традиция се открива с българско произведение. За повечето от ролите в класическия репертоар Русенската опера разполага със свои двойни, тройни, а и четворни състави (дори за опери като “Бал с маски”, „Отело”,”Макбет”, „Андре Шение”, ”Аида” и “Симон Боканегра”), като разбира се, гостуват и първокласни чужди изпълнители, но интересното е, че ”певческият град” разполага с толкова певци и от такова качество, че захранва и столичната, и останалите български сцени със свои изпълнители. Разбира се, заслуги за реномето на Русенската опера имат и певци, които са за по-кратки периоди тук (Алексей Милковски, Мария Бохачек, Неделчо Павлов, Евгения Бабачева, Ана Георгиева, Иван Консулов, Стефка Евстатиева, Асен Селимски, Евелина Стоицева, Марин Илиев, Евдокия Здравкова, Мариана Цветкова, Цветан Михайлов), но и те също оставят видима следа в историята на института. Като гост-солисти русенци аплодират голямото изкуство на звездите на световната опера: Гяуров, Гюзелев, Мазаров, Кабаиванска, Елена Николай, Николае Херля, Никола Николов, Катя Попова, Зенаида Пали, Елена Черней, Питър Глосъп, Арта Флореску, Силвия Шаш, Бруно Себастиан, Фелисити Уедърс, Глория Линд, Октав Енигареску, Вилма Лип, Бела Руденко, Паоло Барбачини, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Лудовик Шпис… На русенска сцена гостуват именити постановчици от ранга на: Жан Рънзеску, Херо Лупеску, Джордже Захареску, Наталия Сац, Волфганг Губиш, Оскар Фигероа, Манфред Щраубе, Емил Пасенков, Йозеф Новак – от режисьорите, Курт Адлер, Марк Ермлер, Уде Нисен, Жан Бобеску, Ежицио Масини, Тамаш Пал, Асен Найденов, Корнел Трайлеску, Иван Маринов, Радосвета Бояджиева – от диригентите… Ако трябва да отбележим и другата характерна особеност на театъра – това е неговата ансамбловост, постигната с ежедневен, упорит труд в репетиционните зали от страна на всички състави (солисти, хор, оркестър, балет, технически служби), а също и с едно сериозно и мъдро дългосрочно планиране от страна на художественото ръководство, за което интересите на театъра са били винаги на преден план, далече преди собствените, лични интереси. Може би тъкмо на това се дължи големият и траен успех и безспорният авторитет на Русенската опера през годините. ТРИ ВЪРХОВИ МОМЕНТА ОТ ИСТОРИЯТА НА РУСЕНСКАТА ОПЕРА |
Виолета Шаханова /Зорница/ и Пенка Дилова / Майката/ , две артистки с трайно присъствие в състава – в „Луд Гидия”, постановка в чест на 75- годишнината на Парашкев Хаджиев – един щастлив момент в историята на Русенската опера – Мартенски музикални дни -1987
Кирил Кръстев /Марсел/ и Тодор Бонев /Рудолф/ в паметната първа постановка на „Бохеми”, дело на младите тогава ентусиасти Добрин Петков и Михаил Хаджимишев, 1951
Незабравимата Евелина Стоицева в
първата и още ненадмината постановка на „Катерина Измайлова” , високо оценена и
от автора Шостакович – Мартенски музикални дни, 1965
Източник: Rousse.Info