Русенка разказва: Българското и английското образование – прилики и разлики
Сега ще ви разкажа какви са приликите и разликите между образованието в България и Великобритания. И то от първо лице.
Това пише в писмо до редакцията ни Мариета Драганова, която е живяла една година в английски град, но поради семейни причини се е наложило да се върне в родния Русе:
„Децата ни са на 15 и 8 години. Пристигнахме във Великобритания и още на следващия ден отидохме да ги запишем в местната община. Посрещна ни изключително мила жена в администрацията, която ни обясни, че сме изтървали всякакви срокове, тъй като там училищата започват на 4 септември, а още през януари-февруари става записването за новата учебна година. Но жената ни каза да не се тревожим, тъй като те ще направят всичко възможно да намерят места за децата, но ще се наложи да изчакаме 10-тина дни. След седмица получихме писмата, в които ни пишеха от съответните учебни заведения, че децата са приети. Бяха избрали възможно най-близките до нашия дом училища. Обадих се до съответните учебни заведения и ми определиха среща.
Първо посетихме гимназията на сина ни. Още на входната врата ни чакаше млада учителка, която ни разведе из училището. Светло, просторно, модерно – това са само част от първите ни впечатления. Ахнахме когато влязохме в кабинета по химия, защото извършваха истински опити с вещества, навсякъде беше досущ като в лаборатория. В кабинета по предмета „медии“ видях такава техника, която не знам дали я има по телевизиите у нас. Физкултурните им салони бяха няколко, изключително чисти и прекрасно оборудвани, бани и тоалетни, шкафчета с хавлии и тениски.
Директорката беше във възторг, че цялото ни семейство говори английски език и няма да се наложи преводач, макар че бяха подсигурили такъв. Направиха тестове за определяне на началното ниво на подготовка на сина ни за около два часа. След това ни повикаха и ни казаха, че детето е с добри познания и че те смятат да заложат на неговите интереси. Т.е. нямаше да учи разни дисциплини, дето тук ги пишем за хорариум на учителите, а съставиха индивидуален учебен план за него. Обясниха ни, че е добре след колежа да учи в университет, като дори бяха извадили на един лист специалностите, които се предлагаха спрямо неговите интереси в различни висши учебни заведения. Значи те, англичаните, прецениха, че детето трябва да се развива и те му даваха своята абсолютна подкрепа да реализира интересите, които го вълнуват. Разбира се, има ядро от дисциплини, които са задължителни – математика, английска литература, биология, химия, физика и география. Не се стърпях и попитах колко ще ни струва обучението на сина ми. Директорката ме изгледа втрещено. Отвърна ми, че общественото образование е достъпно за всички и не се плащало. След това аз зададох съвсем резонния въпроси какви учебници и тетрадки трябва да купя. Директорката изобщо не разбра какво я питам. Поне минута ме гледа облещено, докато накрая се разсмя и каза, че всичко в училище – от тетрадката, до гумичката и минералната вода са подсигурени. Родителят единствено може да поръча обяд за 2 паунда дневно и да даде празна раница на детето.
Униформата на училището струваше общо 25 паунда – два панталона, едно сако, една вратовръзка и четири ризи. Продава се във всеки магазин. Това е положението с гимназията на сина, и двамата с мъжа ми си отдъхнахме от притесненията, които ни мъчеха.
На следващата седмица беше срещата с директорката на началното училище на дъщеря ни. Отиваме, посрещат ни и отново обиколка на учебното заведение. Гледаме – всяко дете с лаптоп пред него. Питаме какво учат, а те ни отвръщат, че имат час по програмиране. Всяко хлапе седи на отделна масичка, а учителят г-н Бърни, се ухилил с най-ведрата си усмивка и нещо им говори, а те се смеят. Оказа се, че това е класният на дъщеря ни. Той ни приветства и ни обясни, че веднага ще осигурят българка от общината, която три пъти седмично ще помага на нашето дете в комуникацията. Мъжът ми зададе въпроса „А трябва ли да плащаме за учителката от общината?“, отново последваха втрещени погледи. Бяха достатъчно любезни да обяснят надълго и нашироко, че образованието трябва да бъде достъпно и че никакви пари по никакъв повод не се събират и не се плаща. Само помолиха да съдействаме на дъщеря ни с положително мислене….Онемяхме и двамата с мъжа ми, защото очаквахме да купуваме какво ли не, а то….наистина всичко е безплатно. Забелязахме и как се преподава там – с усмивка, с шега. Учителят непрекъснато преподава, но и разсмива децата. За да им е приятно играейки и да учат. Това е простото им правило на англичаните.
Още в края на септември им сложиха противогрипна ваксина във формата на капки в нослето. За първи път откакто съм родила децата си, те не боледуваха през зимата. Не знам дали е от ваксината или от чистия въздух там, или и от двете. Просто факт.
Медицинският кабинет в училищата работи непрекъснато, без почивка и ако някое дете се удари или пострада или вдигне температура, веднага се води при лекарката и тя му оказва първа помощ. След което се уведомява родителя.
За цялата учебна година дъщеря ни нямаше нито едно домашно. Всичко се пише в класната стая. Синът ни имаше домашни само когато е във ваканция.
Учебната година мина бързо. Децата ни се справиха блестящо. Учителите са във възторг от тях. Когато по семейни причини съобщихме, че ще напускаме и ще се прибираме в България, те бяха искрено разочаровани, че две умни деца няма да бъдат част от тяхната образователна система. На изпроводяк направиха страхотно изпращане на малката дъщеря – огромни табла със снимки, дневник със спомени от всеки съученик, подаръци….И двете ни деца плакаха в самолета, че се връщат обратно.
В българските училища трябваше да използвам „връзки“, за да ги запиша. Началото на новата учебна година ни струваше 850 лева за двете деца. Купувахме тетрадки, учебници за големия, помагала за малкото, дрехи за физическо, обувки, униформи……Даже минахме „метър“ с униформени ризи от наши приятели, омалели на техните отрочета. Всеки ден децата ни ходят с нежелание на училище. Защото цитирам:
– „едната госпожа е непрекъснато сърдита и казва, че няма да обяснява щом не сме разбрали от първия път“;
– „господина ми писа тройка защото съм учил в Англия и английския ми език не бил но добро ниво“;
– „госпожата по химия ни дава домашни за урок, който не сме учили“;
…….много са причините. Но като цяло мога да обобщя – българското образование не е безплатно, не развива индивидуалните качества на учениците, а ги унифицира. Учат се непрактични неща, много теория, почти никаква практика. Учителите са претоварени и доста изнервени и рядко имат възможността да се усмихнат. Непрекъснато се „спускат“ от МОН нови и нови изисквания, които обикновено нямат никаква връзка с действителността.
А колко простичко са го измислили англичаните – повече учители, работа по групи и по интереси, практично учене, забавление при образователния процес, подкрепа на по-умните. Това е! „
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
