Преводачът представя: „Звезда“ на Михаил Себастиан

ДУМИ
ЗА МИХАИЛ СЕБАСТИАН

      Срещата ми с този интересен автор стана
през далечната 1966 година, когато на нашите екрани се появи френско-
румънската екранизация на най- известната му пиеса, лиричната комедия, „Звезда
без име”. Филмът имаше голям успех заради участието на звездата  Марина Влади, бих казал идеалната
изпълнителка на главната роля – на безгрижната светска красавица Мона, която
среща макар и за кратко истинската любов. След десетина години видях и много
добрата руска екранизация на актьора и режисьора Михаил Козаков с прелестната
Анастасия Вертинская, а след това и сръбската версия с известната Милена
Дравич. През 80-те години имах възможността да видя и другите две по- известни
пиеси на Себастиан – „Игра на ваканция” и „Последният час” / „Аферата Протар”/
на сцената на Националния театър в Букурещ, а след това и техните екранизации.
Така се влюбих в неговия театър, който ми напомни за Жан Жироду, и реших да
преведа пиесите му. А за мен преводът безусловно е
„родство по избор”. Нещо повече – през 1985 година написах либрето за опера по „Звезда
без име” и го предложих на най- значимия ни оперен автор, Парашкев Хаджиев,
който се въодушеви от лириката и поезията в него и написа едно от най- хубавите
си лирични опери, със същото име, която бе представена с успех от Софийската
национална опера на 26 ноември 1985 година под музикалното ръководство на
големия оперен маестро Борис Хинчев. След тридесет и пет години реших да
представя трите най- важни пиеси на този автор в един том. А преди това и двата
малки романа „Жени” и „От две хиляди години”, за което благодаря на моя
издател, писателят Емил Кръстев.

Кой е Михаил Себастиан? Истинското му име е Йосиф Хехтер и е роден под знака на Везните, на 18 октомври 1907 година в крайдунавската Браила в скромно и културно еврейско семейство. / Често е казвал, че е „дунавски евреин от Браила”/. Завършва гимназия в родния град, после право и философия в Букурещкия университет. След това прави неуспешен опит да защити докторантура по юриспруденция в парижката Сорбона. Завръща се в Румъния, в Букурещ и работи като секретар в голяма адвокатска кантора. Започва да пише за печата. Открит и насърчен от своя преподавател, прочутия през годините между двете войни, философ и публицист, Нае Йонеску / 1890 – 1940/, той изпада под силното му влияние. А Нае Йонеску е твърде сложна, противоречива личност, отначало монархист, а след това и легионер, за което е осъден.  През 30- те години Михаил Себастиан  сътрудничи активно на седмичника за култура, философия и политика „Кувънтул” /„Дума”/, където се среща със своя именит връстник Мирча Елиаде / 1907 – 1986/, един от бъдещите си приятели, а също и с поета Лучиан Блага / 18950 1961/, „бащата на модерната румънска поезия”, а също и със забележителния  белетрист и драматург Камил Петреску / 1884- 1957/. Пише статии и есета за творчеството на Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Андре Жид. Става много известен като литературен критик, но с приемането на антиеврейските закони в Румъния през 1940 година, му е забранено да публикува под своето име и да работи и като юрист. Първата му пиеса – „Игра на ваканция” / 1938/ е забранена,`а втората – „Звезда без име” / 1944/ е представена с псевдонима, Михаил Себастиан, в театър „Комедия”.  При това с много голям успех. Третата, „Последният час” /”Аферата Протар”/, вижда светлините на рампата през 1946, след смъртта му.

        На 29
май 1945 година, в Букурещ, по пътя за залата на Фондацията за култура, където
е поканен да изнесен публична лекция за Балзак, тридесет и седемгодишният
Михаил Себастиан загива, прегазен от камион. Според мнозина при загадъчни
обстоятелства. Някои от биографите му считат, че е убит по политически причини.

+

       Неголямо по обем, но силно и интересно е
литературното творчество на този автор. Дебютира двадесет и петгодишен,
през 1932 с малка книга – „Фрагменти от една намерена тетрадка”, след нея, през
същата година публикува неголемия роман „Жени”, за който самият той твърди, че
е „едно четиво за отмора, за ваканция”, предшестващо първата му пиеса „Игра на
ваканция”. Дори името на главния герой в романа и пиесата е едно и също, Щефан
/Стефан /  Валериу. Сътворена в типично
френски дух / а и действието се развива предимно във Франция/, решена като  четири отделни новели, тази проза е повлияна
от стила на автори като  Марсел Пруст,
Ален Фурние и особено Андре Жид. През 1934 година се появява . „От две хиляди
години…”  Това е вече друго четиво,
различно от гореспоменатото. Роман- дневник на един евреин от Браила, Румъния,
от началото на гоненията на евреите в северната ни съседка. Там, за разлика от
България, те не са били спасени. Това е 
определено автобиографична проза с твърде малко измислени и много реални
герои, имена, моменти и събития. Замислена като дневник, макар и без дати,  е книга- документ за едно драматично време в
историята на Румъния и Европа. Размисъл върху еврейската съдба, еврейската
история, антисемитизма и ционизма и техните корени, пунктиран от различни
ситуации, спомени, срещи, случки, преживени по време на студентските години, а
и след това от самия Себастиан. Неговите следващи романи „ Градът с липите” ,
1935 /  поетична прелестна история за
първата любов, вдъхновена от класическата повест „Пол и Виржиния” на Бернарден
дьо Сен- Пиер / и „Произшествието”, 1940 /, също любовен роман, но в
реалистичен маниер /, както и пиесите му се радват на забележителен успех. Така
става популярен,  много обичан от
читателите и зрителите и до днес.

    Личният „Дневник” на Михаил Себастиан, воден
през периода 1935- 1944, е една сурова, безпощадна, разтърсваща книга, панорама
на една преломна, драматична епоха. За съжаление тя видя бял свят едва през
1996, половин век след смъртта на този забележителен писател и драматург.

На
много голям успех, сред критиката и публиката, и днес се радва драматургията на
Михаил Себастиан. Трите му най- известни пиеси се играят на
много сцени по света, дори в Щатите, Китай и Русия. Сантиментални и лирични
комедии, написани майсторски, по всички закони на театъра, при това на един
ясен и красив език,  те съвсем не са
изгубили своя чар и актуалност. Първата от тях, „Игра на ваканция”, е своеобразно продължение на малкия роман
„Жени”  / „Съдби”/, като тук главният
герой е същият млад букурещки интелектуалец. Действието се развива през лятото
във високопланински курорт, където водещият действието, Стефан Валериу решава
да предложи на групата, случайно събрани летовници да участват в неговата „игра
на щастието” или на ваканцията като се откъснат поне за малко от реалния свят.
Да прекарат тази своя годишна отпуска без вестници, радио, телефон  и всякакви новини, грижи и черни мисли. Да се
порадват на живота без грижи, сред прекрасната природа. В началото всеки от тях
се съпротивлява по своя начин, докато накрая си отива поне малко променен…

Подобен „сън в лятна нощ” е и втората лирична комедия „Звезда без име”. Скромен провинциален
учител по математика, интересуващ се от астрономия, открива непозната звезда.
Млада дама от букурещкия „бо монд”, красивата и разглезена Мона,  избягала от любовника си от казиното в Синая,
е свалена като пътник без билет и пари 
/за глобата / в малката гара на градчето на учителя Марин Мирою. Той я
приютява за една нощ в бедната си квартира и я запознава с откритието си.
Срещата я променя. Тя открива друг, непознат за нея свят.  На сутринта тя, все пак, трябва да се прибере
с пристигналия от Синая любовник,, а Марин, назовал новата звезда с нейното
име, ще остане сам и повече никога няма да я види: „Защото една звезда никога
не се отделя от своя път!”.

В „Аферата
Протар” или „Последният час” фарсовото начало се анулира от социалния
критицизъм. По невнимание, една статия за Александър Велики от професор по
история Александру  Андроник от
Букурещкия университет, вместо да излезе в научното списание за история, за
което е била предназначена, се появява в жълт ежедневник, печатащ се в същата
печатница. Шокираният от няколко печатни грешки, олигарх Григоре  Букшан, решава, че псевдо топонима „Протар” е
алюзия, атакуваща негова голяма нечиста сделка, носеща същото име „Протар”.
Интригата се усложнява и представя една реалност от 40-те години, която се
повтаря и днес в нашите Румъния България. След доста перипетии историята
завършва комично и щастливо в духа на комедиите на великия предшественик на
Себастиан, красика на румънската комедия Йон Лука Караджаде и по- точно на
неговия шедьовър, „Изгубеното писмо”.

ОГНЯН
СТАМБОЛИЕВ

Източник: Rousse.Info