Как русенец срещна любовта на живота си
Като щастлив край на две не особено щастливи приказки звучи сега животът на Татяна Димитрова и Станислав Тодоров, които избраха да подредят семейния си живот във Велико Търново.
Той избягал от Финландия, тя – от Варна, и сега признават, че по-малкият като територия град Велико Търново им е донесъл повече щастие.
Двамата се срещнали първо в интернет, после и на живо при един нелеп инцидент със самозапалил се влак. На всичко отгоре двамата са родени на една и съща дата – 3 май, и тази година ще е първият 3 май, в който те ще празнуват заедно рождените си дни, пише „Борба“.
„Тя, нашата история, има предистории, защото и двамата преди си имахме свои си животи и други семейства. Не е лесно от две разбити половини да направиш една нова и цяла, но на нас ни се получи“, казва Слави, който преди няколко месеца се върнал от Финландия, където живял и работил близо 17 години, запознал се с Таня, влюбил се в нея и я довел в Търново.
Иначе самият той е русенец, но израснал див и необуздан и съвсем млад заминал за Слънчев бряг да работи. Там срещнал финландката, която след това го отвела със себе си.
„Тя беше малка, на 17 години само, и беше на морето със своя роднина. Малко след това родителите й я пратиха отново в България, но за месец.
Междувременно ние с нея си пишехме, говорихме си, чувахме се и когато дойде време да си тръгва, баща й се обади и ми каза: „Виж сега, Алекс”. Финландците така и не успяха да си счупят езиците и да ми кажат Слави, затова ми викаха Алекс, че им беше по-лесно. Та казва ми той: „Алекс, дъщеря ми очевидно има чувства към теб. Ела ни на гости“.
И аз взех, че тръгнах, усмихва се Слави. И признава, че очаквал да види хора, които живеят в иглу, обаче цивилизацията го блъснала в лицето още на летището.
„Е, не че не попаднах в едно селце с 25 къщи. Чувствах се като Робинзон. Магазин даже нямаха и пазаруваха продуктите от първа необходимост от една бензиностанция. Като влезех вътре, всички млъкваха и ме гледаха, все едно наистина съм Робинзон Крузо.
Останах, да ме питаш защо…, ама аз по трудното си падам. Ако ти кажа колко пъти си събирах багажа и тръгвах през гората, пък баща й ме настигаше, сигурно няма да повярваш. Като завърши тя училище, се преместихме в град Лахти, който ми изглеждаше като Лас Вегас след това селце“, казва още Слави.
Там той започнал да учи финландски, а тя да учи в университета. Но любовта не потръгнала и те се разделили. Слави пак се замислил за връщане у дома, но учителката му по финландски го убедила да остане и да се бори.
„Знаеш ли, Финландия е страна, в която не мислиш за разходите. Плащаш си всички ежемесечни сметки и ти остават достатъчно пари. Стандартът им е висок, ама няма слънце. Случвало се е с месеци да не го виждам, а пък аз съм от слънчева страна.
Като прибавиш и това, че те не умеят да изразяват емоциите си, изключително са интровертни, когато наистина им дотежи много, те не знаят как да си го кажат и отиват и си купуват алкохол. Пиенето и самоубийствата са най-големите им трагедии“, разказва Слави.
Във Финландия той завършил и Училище за диагностика на двигатели с вътрешно горене и хибриди, после работил в сервизите на „Бош” и „Ауто Аси”. Пак се влюбил, станал баща на момиченце, но и този път не му провървяло в любовта. Раздялата се оказала тежка и болезнена и той този път наистина си събрал багажа.
Дошъл в Къпиновския манастир и останал един месец, за да излекува депресията си и натрупаните разочарования. а и на слънцето да се порадва.
„После се появих аз. Първо започнахме да си пишем и да си говорим в интернет. Докато един ден той не ми се обади, че тръгва от Сливен към Варна да се видим“, присъединява се към разговора Таня, която е на последната права в медицинското си образование. Както самата тя се шегува, сега пред името й има само буквата „д“. След няколко месеца ще се дипломира и титлата вече ще е цялата д-р Димитрова.
„Тази среща между нас двамата е като цирков спектакъл. Аз бях в Сливен по работа и реших, че искам най-после да я видя. Обаче от там за Варна има един автобус и той пътува 12 часа. Приятели ми предложиха да се кача на влака, на което аз първо казах: „Вие сте луди“. Обаче взех влака, който на 130 км преди Варна се запали. Локомотивът се самозапали и композицията спря насред нищото. Край нас – поле, пред нас – някаква запустяла гара с 12 котки, и в далечината се чува джамията на селце. Разбрахме, че има село, защото взеха да прииждат разни хора да си правят селфи с влака, дето е в нищото.
Никой не се сети да пита нас добре ли сме, имаме ли храна, вода, пък да ни предложат транспорт до Варна… забрави. И аз, какво да правя, звъня й. И тя взе, че тръгна, без да ме знае кой съм, какъв съм, колко пари струвам“, разказва Слави.
Таня веднага признава, че си пада по приключенията и запалилият се влак й се сторил точно такова приключение. За има-няма четири – пет седмици двамата се събрали да живеят заедно и Слави предложил да напуснат Варна и да дойдат във Велико Търново.
Самият той заобичал старата българска столица, докато бил в манастира и неговият приятел Новко му показвал красотата на града. Сега двамата имат сервиз в Дебелец, а с Таня – дом във Велико Търново.
Стажант във вътрешно отделение на търновската болница е в момента Таня Димитрова. Предстои й да премине и през педиатрията и да завърши. А тя учи отдавна и медицината също се оказала приключение за нея, защото кандидатствала два пъти.
Първо искала да учи за ветеринар и я приели в Стара Загора. Но я приели и в университета във Варна хуманна медицина, където тя се записала просто защото преценила, че ще й бъде по-лесно да се издържа в родния си град. Но после се появили Михаела и Самуил, които вече са на 9 и 6 години.
Тя прекъснала в IV курс, четири години по-късно кандидатствала отново, за да възстанови правата си. И сега вече е на финала. „После ли? Голямата ми мечта е да бъда анестезиолог и реаниматор. „Това го мога. Мога да понеса натоварването, освен това съм концентрирана, мога да взимам бързо решения в стресови ситуации. В реанимацията се срещат животът и смъртта. Реаниматорите въвеждат пациентите в състояние, за което не знаем много, и точно в това отделение се случват чудесата, каквито в кабинета не можеш да видиш“, казва Таня, когато обяснява защо е избрала да специализира в това толкова тежко отделение.
Таня и Слави признават, че им е интересно да живеят заедно. Той обича всяка клетка в нея, особено това, че не се сърди за глупости. Тя обича нестандартното му мислене и това, че е борбен. А неговата борбеност всъщност го прави един постоянен бунтар.
„О, аз съм спорил с кмета на Варна за дупките по улиците. Обаче направо съм готов да се бия, когато чуя: „Абе, човек, ти какво си мислиш? Това е България!“ Е, като е България, дай да тънем в мизерия, понеже някой го мързи да слезе до контейнерите и мята торбата с боклук от терасата. Виждал съм го с очите си!“, ядосва се Слави.
После казва, че ако някой ден стане кмет на Търново, първо ще направи ескалатори за посоката нагоре по стъпалата. Другото… после.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
