Джазът умира. Като всичко в Русе

В социалната мрежа Фейсбук русенецът Петър Иванов откровено сподели свои размисли за упадъка на нашия скъп град Русе

Ето какво пише той. Публикуваме думите му без редакторска намеса:

„Става дума за моя скъп, хубав, елегантен и европейски Русе (някои глупаци, пълно е с глупаци, го именуват в среден род, като село Пиргово, например, и целият ни град доскоро беше осеян с тъпи табели с надписи “КрасивО Русе”, Боже мили!).

И така, след като джазменът Бати Петю Парчето, най-великият русенец артист според мен, Най-Великият!, кой друг русенец е по-известен от него и кой друг е по-обичащ Русе от него?, можеше да иде където поиска по света, но остана в Русе завинаги, и си замина оттук на небето да свири на Господ Бог, Джазът, братя, в нашия град… се умълча като умиращ болник на смъртен одър.

Навремето в Русе, и то през комунизма, когато джазът беше строго забранен, беше “долна буржоазно-капиталистическа музика”, и маестро Милчо Левиев бе принуден да емигрира, Леа Иванова беше арестувана и пренасяше камъни в концлагера в Ножарево, Йълдъз Ибрахимова я прекръстиха насила на Сузана Ерова и тя си отиде в Турция и т.н., в моя град имаше цяла плеада разкошни джаз светила: Петър Петров-Парчето, великолепния Стайко Стайков, Борис Русев, Петко Тома̀нов, Александър Петров-Бербера, Иван Куртев (сина на легендарния русенски галантерист Иванчо Слепия), Илко Петров, Пламен Загоров, Петър Петров-Петуха и др. Пропуснатите да ме извинят, стар съм, не ги помня всичките.

Тук, в Русе, а чак после в София, и навсякъде, Сашо Владигеров и Тео Мусев свиреха Гершуин – Rhapsody in Blue и Concerto in F.

Тук, в Русе, имаше безкраен цикъл “Джаз и поезия” с най-големите български поети: Радой Ралин, Иван Цанев, Борис Христов, Недялко Йорданов (с 20 повторения из България), Валентина Радинска, Миряна Башева, Георги Константинов, Димитър Методиев, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Бойко Ламбовски, Виктор Пасков и др.

Джаз и поезия!

Община Русе имаше свой истински общински джазов оркестър, с гордото име “Русе”, години наред плащаше заплати на джаз–музикантите, всеки месец, това си беше цяло чудо невиждано през комунизма!, те обитаваха Клуба на културните дейци, едно време имаше и такова нещо в града ни, сега няма, няма и култура, какви дейци тогава?, и Операта изгоря, музикантите имаха ключ за Клуба, репетираха там, и всеки месец задължително изнасяха по поне 2-3 концерта, имаше образователни джаз концерти, включително и в многобройните тогава русенски заводи, и в училищата и т.н.

Русенските джаз музиканти свиреха в София, Пловдив, Варна, къде ли не, в цяла България.

Издаваха албуми, плочи, касети; дискове нямаше още.

Дмитрий Шостакович дълго ръкопляскаше прав (!) на Петьо Парчето.

Русенските джаз музиканти гастролираха най-успешно в Европа и по целия свят, и то по времето на Желязната завеса, представете си!

Те свиреха на фестивала „Джаз джамбуре“ във Варшава, на “Римски джазови дни” в Италия, имаха дълго турне в страните на бившия СССР, със солистка Йълдъз Ибрахимова. Оркестър “Русе” на Петю Парчето участва във Festival Internacional Cervantino в Мексико, във фестивала в Дебрецен в Унгария, в Jazz Yatra в Индия, къде ли не, и т.н.

А сега, в “града на свободния дух”, няма вече комунизъм, няма ги секретарите от ОК на БКП, ама има червен кмет с известен дядо, човек на Мирчо Спасов, и какво става?

Ами като махнем Джаз форума на Борко Петров-Парчето, който, горкият, се измъчва да направи от нищо нещо, почти без пари, с просия от този и онзи спонсор, за сведение, в Стара Загора парите за джаз са десетократно повече, във Варна също, да не говорим за селяните в София, в едно Банско парите за тамошния джаз фестивал, 22-ро издание, пък са двадесетократно (2 000%) повече от парите за русенския джаз форум, 44-то издание, то можем с прискърбие да установим, че Джазът, който, както знаем, е Музика На Свободния Дух, май в Русе… умира, и то скоропостижно, тихо и незабележимо.

В Русе, братя, сега няма нито един джаз състав, какъвто и да е той!

Е, има на магия временен студиен младежки “Джаз синдикат”, толкоз!

Няма го оркестър “Русе”!

Той беше с 40-годишна история.

Няма джаз музиканти!

Ама и никой нищо не прави да има, тук изключвам трогателните, подплатени с похвална лична финансова помощ, усилия на Дидо Джумалийски и на Дидо Липовански, Господ здраве да им дава!, да стимулират ученици от Музикантското училище да свирят и пеят джаз публично (споменатия “Джаз синдикат”).

Няма пари за джаз!

Парите за Джаз форума всяка година през ноември са обидно и смешно малко!

Няма “Джаз и поезия”!

Няма, с малки изключения, и ревностни почитатели на класическия джаз, на Pure Jazz!

Петю Парчето го няма!

Стайко го няма!

Боби Русев го няма…

Няма никого.

Нищо няма.

Ама има пенчовци, енчовци, йотовци, боклуци и прочие, има пясъчни фигури, за 500 000 лева, има ледени фигури, за още 500 000 лева, има тъпи рисувани от напушени наркоманки 3D фигури на Площада, и там 500 000 лева, има пари за общинските съветници, 50 на брой, има панаир на кебапчета и бира на площада, има чалга, има далавери по Мартенските музикални дни, има крадене, отвсякъде, миризми и боклуци навсякъде и т.н.

Което, като факт, между нас казано, никак не е за чудене, щом дълги години културата, значи и джаза също, в Русе ги управляваше един дебел продавач на… бира; сегашният зам.-кмет на червения кмет Пенчо, казват, той бил някойси Енчо, от Тутракан, комунистически кадър на екс кмета Божидар Йотов, оня с подарения мотор, дето беше сложил стобор на Паметника на свободата, който зам.-кмет Енчо сигурно като Йотов и като Пенчо от Бенгази, не блести с чак толкова много излишни култура и интелигентност, пък за обич към джаза – въобще да не говорим, пази Боже!

Те, комунистите, са така.

Джазът в Русе, братя, както впрочем и много други неща в Русе, ади да не говоря за икономиката, за екологията и за демографията на града, че ми се плаче, умира.

Това е.

На мен ми е интересно кой (кое) ще умре най-накрая, кой ще угаси тока?

Акад. Петър Иванов“

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!